Лидерството е приемано за качество, което или го имаш или го нямаш. Но истината е малко по-различна. Помислете за великите лидери в историята, спорта или вашият живот. Някои от тях са добри стратези, други мечтатели, а трети – страхотни мотиватори. Помислете за ролята на вашите родители, като лидери – управляващи 101 неща едновременно. Можем да считаме умението да си лидер, като множество фрагменти, всеки подходящ, за различни ситуации.
В началото
Три лидерски качества са задължителни при започването на нов проект. Тук е мястото на мечтателят – да запали пламъка във всеки, така, че хората да се чувстват омагьосани от новата възможност, интересната идея, страхотният шанс за нещо предизвикателно. Предприемачът трябва да постави основите на проекта и да превърне идеята в реалност, която стратегът да разбие на подходящо малки и съобразени по важност парчета.
На пистата
По време на дългият път трябва да бъдат вземани критични решения, дали екипа трябва да расте или да се консолидира. Тези лидери се променят спрямо промените и ще направят така, че да сте победители, въпреки всички трудности. Капитанът на отбора инстинктивно ще събере армия от изпълнители с нужните качества за да доведе проекта до успешен финал.
Поддържането на екипа под напрежение е ролята на мотиватора и овчарят. Мотивиращият поставя цели и празнува постижения, докато овчарят се фокусира върху благосъстоянието на индивида. В базираният на резултатите свят, овчарят често се разглежда като пречка за свършване на работата, но истинските отношения са добре балансирани между двете роли.
Когато всичко се обърка
Ние всички знаем за лидери, които са посрещнати от полу-разпаднал се екип и обръщат всичко с главата надолу. Тези ре-инженерни лидери знаят как да повлияят добре на екипа, опита им помага да видят къде е проблема и да го отстранят. Те умеят да поддържат инерцията и да поглеждат в бъдещето, когато идва ред на предприемачът – да види нови възможности и проекти.
Когато всичко е по мед и масло
Визията е реализирана, екипа е мотивиран и платната са опънати в правилната посока. Медиаторът знае как да слуша, да бъде арбитър, да преговаря, да прави компромис и да вижда вътрешното “Аз” на хората. Може да направлява всеки към общата цел, без да засягат индивидуалните им мисии.